Моите цитати от "Дамата с камелиите" на Александър Дюма

Докато четох "Дамата с камелиите" на Александър Дюма, настоявах, че съм била куртизантка в миналия си живот. Не толкова заради порока и безсрамието, колкото от чувство за принадлежност към кралското поведение и симпатиите ми към женствеността и красотата.

"Дамата с камелиите" ме впечатли с прекрасния си изказ и усещане за изисканост, характерни за времето си. И не толкова с драматичната и неосъществима любов между двамата младежи. Куртизантка или не, не виждам защо да е нещо ненормално и неразбираемо да изпитва любов - тя е просто човек, който е избрал или е бил принуден да изкарва прехраната и да поддържа лукса си по не толкова нестандартен, но според някои унизителен начин.

Не го осъждам. Разбирам го. Не бих го направила. Но го разбирам. Може би затова мислих, че съм била куртизантка в минал живот.

Ето и моите цитати от "Дамата с камелиите" на Александър Дюма-син:

1. Усилията на всички умни хора са насочени към една цел и всички силни воли се обединяват в един принцип: да бъдем добри, да бъдем млади, да бъдем честни! Злото е само суета, нека се гордеем с доброто и преди всичко да не се отчайваме. Нека не презираме жената, която не е нито майка, нито сестра, нито дъщеря, нито съпруга. Да не свеждаме уважението само до семейството и снизходителността до егоизма. Щом като бог се радва повече на разкаянието на един грешник, отколкото на сто праведника, които никога не са прегрешили, нека се опитаме да зарадваме бога. Той може да ни го върне стократно.

2. Жените са безпощадни към хората, които те не обичат.

3. Ако жените, които започват нашия срамен занаят, знаеха какво представлява, биха станали по-скоро камериерки. Но не. Суетността да притежават рокли, каляски, диаманти ги привлича. Вярваме на това, което слушаме, защото проституцията си има своята чест и малко по малко изхабяваме сърцето си, тялото си, красотата си. Боят се от нас като от див звяр, презират ни като парии, заобиколени сме само от хора, които взимат от нас повече, отколкото ни дават, и някой ден умираме като кучета, след като сме погубили другите и самите себе си.

4. Но да бъдеш истински обичан от куртизанка, е съвършено друга победа. При тях тялото е похабило душата, страстта е изгорила сърцето, развратът е бронирал чувствата. Те отдавна знаят думите, които им казваме, начините, които използуваме, за да ги завладеем, са им познати, дори са продали любовта, която вдъхват. Те обичат по задължение, а не от увлечение. Сметките, които си правят, ги пазят по-добре, отколкото майката и манастирът пазят девицата.

5. Ако мъжете знаеха какво могат да постигнат с една сълза, те щяха да бъдат повече обичани, а ние нямаше да бъдем такива разсипници.

6. Маргьорит за мъжете: Ние не си принадлежим. Ние не сме вече същества, а вещи. Ние сме на първо място в честолюбието им, но на последно — в уважението им.

7. Истинската любов винаги ни прави по-добри, каквато и да е жената, вдъхваща тази обич.

8. О, човек е много подъл и жалък, когато някое от интимните му чувства бива накърнено.

9. Само мъжете имат силата никога да не прощават.