неделя, 21 февруари 2016 г.

Моите цитати от "Денят, в който се научих да живея" на Лоран Гунел

Очакванията към автор след много добри книги може да е наистина задължаващо.

Очаквах от Лоран Гунел повече. Може да не съм права, но всеки автор, в стремежа си да не залезе и да е актуален, някой път пише баналности, с които подронва авторитета си.
Харесвам трите му издадени в България книги - най-популярните му. Но тази някак не ми пасна на представата за него. И да си празная, останах малко разочарована.

Това е причината за малкото цитати - просто нямаше запомнящи се моменти, които да те завъртят. Прекалено много изтърканици.

Все пак, за да не изневерявам на традицията, ето и моите цитати от "Денят, в който се научих да живея" на Лоран Гунел:

1. Колкото повече търсиш удовлетворенията отвън, толкова по-силно ще изпитваш липсата им. Колкото повече тичаш след желанията си, толкова по-малко удовлетворен ще се чувстваш.

2. Дали неврозата е задължителен спътник на успеха? Трябва ли егото ти да е наранено, за да откриеш в себе си свръхчовешка воля, без която победата е невъзможна? Човек наистина не може да не си задава тези въпроси при наличието на такова количество психопати във висшите сфери на властта и на високите постове в корпорациите...

събота, 6 февруари 2016 г.

Моите цитати от "Дамата с камелиите" на Александър Дюма

Докато четох "Дамата с камелиите" на Александър Дюма, настоявах, че съм била куртизантка в миналия си живот. Не толкова заради порока и безсрамието, колкото от чувство за принадлежност към кралското поведение и симпатиите ми към женствеността и красотата.

"Дамата с камелиите" ме впечатли с прекрасния си изказ и усещане за изисканост, характерни за времето си. И не толкова с драматичната и неосъществима любов между двамата младежи. Куртизантка или не, не виждам защо да е нещо ненормално и неразбираемо да изпитва любов - тя е просто човек, който е избрал или е бил принуден да изкарва прехраната и да поддържа лукса си по не толкова нестандартен, но според някои унизителен начин.

Не го осъждам. Разбирам го. Не бих го направила. Но го разбирам. Може би затова мислих, че съм била куртизантка в минал живот.

Ето и моите цитати от "Дамата с камелиите" на Александър Дюма-син:

1. Усилията на всички умни хора са насочени към една цел и всички силни воли се обединяват в един принцип: да бъдем добри, да бъдем млади, да бъдем честни! Злото е само суета, нека се гордеем с доброто и преди всичко да не се отчайваме. Нека не презираме жената, която не е нито майка, нито сестра, нито дъщеря, нито съпруга. Да не свеждаме уважението само до семейството и снизходителността до егоизма. Щом като бог се радва повече на разкаянието на един грешник, отколкото на сто праведника, които никога не са прегрешили, нека се опитаме да зарадваме бога. Той може да ни го върне стократно.

2. Жените са безпощадни към хората, които те не обичат.

3. Ако жените, които започват нашия срамен занаят, знаеха какво представлява, биха станали по-скоро камериерки. Но не. Суетността да притежават рокли, каляски, диаманти ги привлича. Вярваме на това, което слушаме, защото проституцията си има своята чест и малко по малко изхабяваме сърцето си, тялото си, красотата си. Боят се от нас като от див звяр, презират ни като парии, заобиколени сме само от хора, които взимат от нас повече, отколкото ни дават, и някой ден умираме като кучета, след като сме погубили другите и самите себе си.

4. Но да бъдеш истински обичан от куртизанка, е съвършено друга победа. При тях тялото е похабило душата, страстта е изгорила сърцето, развратът е бронирал чувствата. Те отдавна знаят думите, които им казваме, начините, които използуваме, за да ги завладеем, са им познати, дори са продали любовта, която вдъхват. Те обичат по задължение, а не от увлечение. Сметките, които си правят, ги пазят по-добре, отколкото майката и манастирът пазят девицата.

5. Ако мъжете знаеха какво могат да постигнат с една сълза, те щяха да бъдат повече обичани, а ние нямаше да бъдем такива разсипници.

6. Маргьорит за мъжете: Ние не си принадлежим. Ние не сме вече същества, а вещи. Ние сме на първо място в честолюбието им, но на последно — в уважението им.

7. Истинската любов винаги ни прави по-добри, каквато и да е жената, вдъхваща тази обич.

8. О, човек е много подъл и жалък, когато някое от интимните му чувства бива накърнено.

9. Само мъжете имат силата никога да не прощават.

понеделник, 25 януари 2016 г.

Моите цитати от "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" на Алън и Барбара Пийз

"Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" на Алън и Барбара Пийз - практична, полезна, разсмиваща, с потенциал да се превърне в настолна книга за хора, които се интересуват от различията между мъжа и жената и да се разберат един друг.


Направих теста. Мъж съм. 120 точки (въпреки че по външни белези съм си симпатично момиче на 27). Направете го и вие! Обясних си доста неща за себе си - защо ям само с дясна ръка и ми е трудно да контролирам лявата, защо не обичам да говоря много, защо звъня само когато имам ясна цел, защо се опитвам да давам постоянно решения на хората и т.н.


Това не са цитати от "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" на Алън и Барбара Пийз. Цитатите вдъхновяват и ни карат да се замисляме.
По-скоро са по-важните отметки, които аз бих искала да си пропомням от време на време.


Ето и изреченията за припомняне от "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" на Алън и Барбара Пийз.


1. Жените са по-добри в отличаването на звуците, затова пък мъжете могат да посочат точно откъде идват тези звуци.


2. Друго проучване разкрива, че когато жени, страдащи от невроза и депресия, бъдат докосвани и галени, те се възстановяват много по-бързо, като подобрението в състоянието им е пряко свързано с това, колко често биват галени и с продължителността на докосването.


3. Хормонът, който стимулира желанието ни да бъдем докосвани и възпламенява разположените в кожата ни рецептори за досег, се нарича окситоцин.


4. Мъжете имат по-добре развит вкус за солено и горчиво, затова и пият бира; жените усещат по-добре сладкото, поради което на света има много повече жени шоколадохолички, отколкото мъже — любители на шоколад.


5. Правило за щастлив живот: никога не настоявайте жена ви да ви упътва по карта или пътеуказател.


6. Прогестеронът се освобождава в организма, когато жената види бебе, а редица изследвания доказват, че това става благодарение на характерната форма на бебетата. Бебето е с къси, пухкави ръчички и крачета, със закръглено пълничко телце, с леко несъразмерна главичка и ококорени очи. Именно тези специфични форма и външен вид „отключват“ освобождаването на прогестерон в организма. Реакцията спрямо тази форма е толкова силна, че организмът на жената започва да освобождава прогестерон, дори когато тя види предмет с подобни контури — например различните плюшени играчки.


7. Защо толкова много жени с ПМН бяха изпратени да воюват в Персийския залив? Защото се бият като зверове, пък и нямат нужда от много вода, тъй като я задържат в продължение на четири дни.


8. Ако имате намерение да забременеете, осигурете си продължителна почивка на някое неподвластно на стреса място и не общувайте с болни и отрицателно мислещи хора.
просто не изпитват необходимост да изразят усещанията си с думи. Докато ако жени прекарват заедно известно време без да си говорят, това е белег за наличие на някакъв сериозен проблем между тях.


12. Мъжете могат да номерират всичките си проблеми наум и да ги разпратят по складовете на мозъка си, докато настъпи подходящият момент за решаването им. Жените просто се побъркват.


13. За мъжа телефонът е уред, посредством който той може да прехвърля факти и информация към други хора. За жената телефонът е средство за общуване и свързване.


14. Мъжете могат часове наред да си седят на някое събиране един до друг, без и дума да разменят, като това изобщо няма да ги притесни — все едно са на риболов. Често им доставя удоволствие след работа да поспрат и изпият по едно „на тишина“ — и то ще бъде наистина на тишина.


15. Необходимо е мъжете да разберат, че когато жената говори, това не означава, че тя очаква от тях непременно да й отвърнат с готови решения. А жените трябва да разберат, че когато мъжът не говори, това изобщо не означава, че нещо не е наред.


16. Веднъж цели шест месеца не продумах на жена си. Не исках да я прекъсвам.


17. добра новина за мъжете — никой нито очаква, нито иска от вас да отговаряте, просто си седете и слушайте. Когато жената най-сетне изчерпи дневния си запас от думи, тя се чувства облекчена и щастлива. А за вас ще си мисли, че сте най-невероятният мъж на света, и то само задето сте я изслушали


18. Изреченията на мъжа са по-кратки от тези на жената, а също и по-добре построени и организирани


19. Мъжете трябва да разберат, че завоалираното говорене е част от ориентацията на женския мозък и не бива да се дразнят от недомлъвките на жените.


20. За да мотивирате мъжа за действие, по-добре задавайте въпросите си с „ще“.


21. Биологичната еволюция на мъжа като войн го е научила да слуша с каменно изражение, за да не издава чувствата си пред евентуалния неприятел.


22. Тъничките гласчета се дължат на по-високи нива на женския полов хормон естроген в организма и тяхното детинско звучене възбужда и активира закодирания във всеки мъж инстинкт да закриля. От своя страна, жените харесват дълбокото басово звучене на мъжкия глас, защото той е мощен показател за наличие на по-високи нива на мъжкия полов хормон тестостерон, което пък е белег за по-голяма мъжественост.


23. Защо Мойсей блуждал четиридесет години из пустинята?
Защото не искал да спре и да помоли някой да го упъти


24. Момчетата се състезават, момичетата си сътрудничат


25. Според жените най-ценното е да си полезен за другите и да си заобиколен от интересни хора, докато според мъжете най-важното е да имаш престиж, власт и да притежаваш различни неща.


26. Ако жената е нещастна в интимния си живот, тя не може да се съсредоточи върху работата си. Ако мъжът е нещастен в работата си, той не може да се съсредоточи върху взаимоотношенията в двойката.


27. Когато са в стрес, мъжете се напиват и нападат някоя чужда държава. Жените се тъпчат с шоколад и нападат магазините


28. Когато са под напрежение, жените говорят без да мислят, а мъжете действат без да мислят.


29. Каква е разликата между жена с ПМН и терорист? С терориста може и да се спогодите.


30. Женското желание за секс се влияе чувствително от събитията в живота на жената. Тя няма да се сети за такова нещо като секс, ако има опасност да я уволнят, ако трябва да се справи с отговорен проект в службата, ако вноските за къщата са се удвоили, децата са болни, измокрила се е до кости под проливния дъжд или кучето е избягало.


31. Kолкото по-интелигентен е един човек, толкова по-малко секс прави, а и има желание да прави.


32. В организма на мъжете тестостеронът приижда на вълни между пет и седем пъти дневно, като нивата му са най-високи призори — почти два пъти повече, отколкото през което и да е друго време на деня — точно преди да потегли за ежедневния си лов.


33. Събудих се в шест сутринта, защото жена ми ме буташе с дръжката на метлата по гърба — сподели с нас един мъж, присъствал на наша лекция. Когато я попитах защо го прави, тя каза: «Поне веднъж и ти да видиш какво е!


34. Окситоцин - отговорен за желанието да бъдеш докосван.


35. Мъжете кръщават пениса си с някакво име, защото не искат съвършено непознат да взема 99% от решенията вместо тях.


36. Никакъв любовник не си!“ — каза тя. „Че как успя да го разбереш само за две минути?“ — попита той.


37. Мъжете искат и любов, но са способни да я получат единствено чрез секса.


38. Разковничето се крие в секса. Когато сексът е върховен, взаимоотношенията в двойката рязко се подобряват


39. Жените разпознават липсата на любов. Затова и са по-активни в прекъсването на връзките.


40. Истината е, че шампанското съдържа едно химическо вещество, неприсъстващо в никоя друга алкохолна напитка, което повишава нивата на тестостерон в кръвта. Шоколадът пък съдържа фенилетиламин, който стимулира центъра на любовта в женския мозък.
 

неделя, 24 януари 2016 г.

Моите цитати от "Атлас изправи рамене" на Айн Ранд (Втора част)

Айн Ранд си е Айн Ранд. Атласът си е Атлас. Втората част води директно до трета. Ако имаше и четвърта, щях да чета още по-бързо, за да стигна и дотам. Но няма. Което няма значение.


Важно е духът и трепетът, с които ги чета. Важни са емоциите и динамиката, с която ме зареждат. Важни са диамантите, с които зареждам вътрешните лавици.


"Атлас изправи рамене" на Айн Ранд не е просто увлекателна. Не просто те носи към края... тази вълна е опияняваща и бурна, разтрисаща и събуждаща.


Трудно ми е да извадя цитати и от двете части на "Атлас изправи рамене". Ще ми е трудно и за третата най-вероятно. Ако можеш, щях да пейстна цялата книга в големи кавички. И не толкова защото съм привърженик на богатите и не изпитвам жал и милост към бедните и неоправданите, а защото в общ смисъл просто е права и винаги ще има право...


Ето и опитите ми за моите цитати на "Атлас изправи рамене" на Айн Ранд (Втора част):


1. Не търсете така наречения здрав смисъл. Да се търси смисъл е белег на безсмислие.


2. Обичам да ти давам неща, защото нямаш нужда от тях. И не че искам да ги имаш. Искам да ги имаш от мен.


3. — Да не твърдиш, че съм се издигнал в очите ти, когато си открила, че те желая? Повечето хора чувстват, че се издигат в собствените си очи, ако другите ги желаят.


4. Вие обаче твърдите, че парите се печелят от силните за сметка на слабите? Каква сила имате предвид? Не е силата на оръжието или на мускулите. Благосъстоянието е продукт на способността на човека да мисли. Тогава дали парите се печелят от човека, който е изобретил двигател за сметка на тези, които не са го изобретили? Дали се печелят от интелигентните за сметка на глупавите? От способните за сметка на некомпетентните? От амбициозните за сметка на мързеливите? Парите биват изработени — преди да могат да бъдат изпросени или ограбени, — изработени от усилията на всеки честен човек в съответствие с конкретните му способности. Честен човек е този, който знае, че не може да потребява повече, отколкото е произвел.


5. Парите не ще купят щастие на човека, който няма понятие какво иска: парите няма да му дадат ценностни принципи, ако е пропуснал да се научи какво да цени, и няма да му посочат цел, ако е отбягвал да я търси. Парите не ще купят интелигентност на глупака или адмирации на страхливеца, или уважение на некадърния. Човек, който се опитва да купи мозъците на онези, които го превъзхождат, и да ги накара да му служат, като замества преценката си с парите си, в края на краищата става жертва на онези, които той самият превъзхожда. Интелигентните го напускат, но измамниците и мошениците се тълпят около него, привличани от закона, който той не е открил: че никой не може да бъде по-малък от парите си. Това ли е причината, поради която ги наричате злина?


6. Ако един наследник е достоен за парите си, те му служат; ако не е — го унищожават.


7. Чрез измама ли се сдобихте с парите си? Поставяйки се в услуга на човешките пороци и човешката глупост? Угаждайки на глупаци с надеждата да получите повече, отколкото способностите ви заслужават? Занижавайки стандартите си? Вършейки работа, която ненавиждате, за клиенти, които презирате? Ако е така, тогава вашите пари няма да ви донесат нито един миг радост, който да струва и пукната пара. Тогава всичко, което купувате с тях, няма да е похвала за вас, а упрек, няма да е придобивка, а напомняне за срама. И тогава ще се разкрещите, че парите са злина. Злина, защото не биха заместили самоуважението? Злина, защото не биха ви позволили да се наслаждавате на покварата си? В това ли се корени омразата ви към парите?


8. Парите винаги ще останат следствието и няма да ви заместят на мястото на причината. Парите са продукт на добродетелите, но няма да ви дадат добродетели и няма да изкупят греховете ви. Парите няма да ви подарят онова, което не сте спечелили — нито материалното, нито духовното.


9. Именно онзи, който би продал душата си за жълти стотинки, прокламира омразата си към парите най-шумно — той наистина има основание да ги мрази. Обичащите парите са готови да работят за тях. Те знаят, че са способни да ги заслужат.


10. Човекът, който заклеймява парите, ги е придобил по нечестен път; човекът, който ги уважава, ги е спечелил.


11. Наблюдавайте парите. Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва — тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено.


12. Всеки отказ да се види реалността, по каквато и да е причина, има разрушителни последствия. Няма зли мисли, освен една: отказът да се мисли.


13. Единствената власт на всяко правителство е да притиска престъпниците. Е, когато няма достатъчно престъпници, човек си ги _прави_. Обявяваш за престъпление толкова много неща, че става невъзможно хората да живеят, без да нарушават законите. Кой иска нация от спазващи закона граждани? Кой печели от такова нещо?


14. Просто прекарай закони, които не могат нито да се спазват, нито да се наложат, нито да се интерпретират обективно — и създаваш нация от закононарушители, след което започваш да прибираш парите от вината.


15. Мъжът, който е гордо уверен в собствената си стойност, би искал най-възвишения тип жена, достъпна за него, жената, на която се възхищава — най-силното, най-трудното завоевание, защото усещането за постижение може да получи само от притежаването на героиня, а не на празноглава уличница…


16. Но мъжът, който е убеден в собствената си безполезност ще бъде привличан от жена, която презира — защото тя ще отразява неговото скрито аз, тя ще го освободи от обективната реалност, където той не оправдава надеждите, тя ще му даде моментна илюзия за неговата собствена стойност и моментното бягство от моралния кодекс, който го е заклеймил.


17. Ако на света няма достатъчно вина, трябва да я създадем. Ако научим човек, че е лошо да се гледат пролетните цветя, а той ни повярва и после го направи, ще можем да правим с него каквото поискаме. Той няма да се защитава. Няма да мисли, че заслужава защита. Няма да се бори. Но да ни пази Господ от човека, който живее по собствените си стандарти. От човека с чиста съвест. Той е човекът, който ще ни победи.


18. Единствено онзи, който нямаше какво да предложи, нямаше от какво да се страхува. Добродетелите, които правеха живота възможен и стойностите, които му придаваха смисъл, се превръщаха в средства за неговото унищожение; най-доброто, на което е способен човек, се превръщаше в инструмент за неговата агония, а животът на човека на земята ставаше непрактичен.


19. Нищо не може да оправдае неправдата. И това е наказанието за това, че приемам като допустимо ужасното зло на саможертвата. Мислех, че ще бъда единствената жертва. Вместо това пожертвах най-благородната жена в името на най-пропадналата. Когато човек действа от съжаление противно на правдата, наказва доброто заради злото; когато човек спести страданието на виновния, то принуждава да страдат невинните. Няма измъкване от справедливостта, нищо не може да остане незаслужено и незаплатено във вселената, нито в материалния, нито в духовния свят, и ако виновните не платят, тогава ще трябва да платят невинните.

неделя, 29 ноември 2015 г.

Моите цитати от "Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс

Говорим за "Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс. Да, за същия Шантарам.
Разколебана съм и се съмнявам какво точно искам да напиша за нея.
Има какво да вземете, има какво да научите, има какво да почувствате.
На места ми беше тягостна и разтеглива... твърде описателна и, признавам си, пропусках пасажи.

Шантарам може да ти хареса, най-вероятно ще ти хареса.
Аз се чувствам зле, когато чета за насилие. И въпреки че героят ни е добър човек, не успях да стърпя отвращението си на места. Но на повечето хора Шантарам им харесва като цяло.

И все пак е пълна с добри моменти и цитати.


Ето и моите любими цитати от "Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс:

1. Бях закоравял - а това сигурно е най-тъжното, което може да се каже за един мъж.

2. Мисля, че всички ние и всеки един от нас трябва да спечелим бъдещето си. Мисля, че бъдещето е като всички останали важни неща. То трябва да се спечели. Ако не го спечелим, ние изобщо нямаме бъдеще. Ако не го спечелим, ако не си го заслужим, трябва да живеем в настоящето, завинаги - повече или по-малко. Или още по-зле, трябва да живеем в миналото. Мисля, че точно това е любовта - начин да си спечелиш бъдещето.

3. В сърцето на всеки по-голям град по света има едно село. Никога няма да разбереш града, ако първо не разбереш селото.

4. "Завинаги" не съществува. Не знам защо използваме тази дума.

5. Знам, че и блъсканицата, и боят, и почтителната любезност са изражения на една и съща философия: доктрината на нуждата. Силата и насилието, нужни да се качиш на влака, например, са нито по-големи, нито по-малки от учтивостта и зачитането, необходими да бъде последвалото пътуване в претъпкания влак възможно най-приятно. 

6. Една от причините да копнеем за любов и да я търсим така отчаяно е, че любовта е единственият лек за самотата, и за срама, и за мъката. Но някои чувства се спотайват толкова дълбоко в сърцето, че само самотата може да ти помогне да ги намериш отново. Някои истини за самия теб са толкова болезнени, че само срамът може да ти помогне да живееш с тях. А някои неща просто са толкова тъжни, че само душата ти може да плаче вместо теб.

7. Най-лошото нещо на корупцията като система за управление е това, че работи толкова добре.

8. Нищо не съществува така, както го виждаме. Нищо от онова, което виждаме, не е наистина такова, каквото си мислим, че го виждаме. Очите ни са лъжци. Всичко, което изглежда истинско, е просто част от илюзията. Нищо не съществува така, както ние го мислим. Нито вие. Нито аз. Нито тази стая. Нищо.

9. Има друга реалност отвъд онова, което виждаме с очите си. И трябва да почувстваш пътя към тази реалност със сърцето си. Друг начин няма.

10. Страданието е средството за проверка на нашата обич, особено на обичта ни към Бога.

11. Понякога си мисля, че големината на щастието ни е обратно пропорционално на големината на дома ни.

12. Като си гладен за каквото и да е, значи страдание. Като не си гладен за нищо, значи няма страдание.

13. Човек трябва да обича своя мечок!

14. Значението й е, че ти не си мъж, докато не отдадеш цялата си обич, искрено и свободно, на едно дете. И не си добър човек, докато не спечелиш в отговор, искрено и свободно, обичта на дете.


15. Характерно за човешката природа е, че най-добрите качества, които бързо излизат наяве по време на криза, често най-трудно във времена на покой и благоденствие.


16. Затворите са храмовете, в които дяволите се научават да се молят. Всеки път, когато завъртим ключа на съдбата, защото всеки път, когато заключваме някого, ние го обграждаме с омраза.


17. Това е Индия, човече. Индия. Това е земята на сърцето. Тук сърцето е добро, човече. (Тук бе земята, където цар е сърцето).


18. Ако не бях им простил, ако само ги мразех, нямаше да издържа. Щях да рухна. Омразата щеше да ме убие.


19. Щастието е мит - измислено е, за да ни кара да си купуваме разни неща.


20. Много е трудно да устоиш на истинската доброта в суровия мъж.


21. В депресия изпадат само хората, които не умеят да лъжат.


22. Любовта прави мъжете големи, а омразата ги смалява.


23. Мъжът трябва да намери добра жена, а като я намери, трябва да спечели любовта й. После трябва да заслужи уважението й. А след това - да цени доверието й. И после трябва... ами, да продължи да го прави, докато са живи.


24. Един мъж е толкова силен, колкото е нужно на подходящата за него жена.


25. ...истински мъж, когато спечели любовта на добра жена, заслужи уважението й и запази доверието й. Докато не го направиш, ти не си мъж.


26. Всички властни мъже, които познавах, се бояха и бяха жестоки.


27. Не можеш да убиеш любовта. Дори и с омраза не можеш да я убиеш. Можеш да убиеш влюбването, обичта, дори прелестта. Можеш да убиеш всички тях или да ги обездвижиш в плътно оловно разкаяние, но самата любов не можеш да убиеш.


28. Онова, което определя добрия войник, е какво може да понесе, а не какво може да причини.


29. Ако начинът, по който са спечелени, не заслужава уважението ни, парите нямат стойност. Ако не можем да ги използваме, за да подобрим живота на семействата и близките си, парите нямат предназначение.


30. Нищо в ничий живот, независимо дали е живян добре, или зле, не е по-мъдро от провала и не е по-ясно от мъката.


31. Истината е, че в каквато и игра да попаднеш, какъвто и да е късметът ти, добър или лош, ти можеш напълно да промениш живота си с една-едничка мисъл, с една-едничка проява на обич.


32. Всеки удар на човешкото сърце е цяла вселена от възможности.


33. Той бе успял да преодолее болката, защото приемаше и своята част от вината за нея. А аз никога не бях поел своята част от вината за нея. А аз никога не бях поел своята отговорност за проваления си брак и за последните страдания - чак до този момент. Затова и никога не бях успял да я превъзмогна.

неделя, 15 ноември 2015 г.

Моите цитати от "Калуня-каля" на Георги Божинов

Препоръчаха ми "Калуня-каля" на Георги Божинов отдавна. Но както всяко ценно нещо, идва с времето си и обикновено точно на място. Книгата е добра! Не е връх на върховете, но е книга за човешкото, за света, за доброто... и за злото, без което първото явно не може да се прояви и разпознае.

Ето и откъсите, на които спирах... мили моите цитати от "Калуня-каля" на Георги Божинов:

1. Всичко идва и си отива на тоя свет, все едно и също, хубаво и лошо, всякога едно и също. Светът се повтаря и си прилича - с хубавото и лошото.

2. Гледаш отстрани - прилича на всяка друга. Даже по-грозна от всяка друга. По-проста и по-нищо от всяка друга. А усещаш - по-друга е от всяка друга, нещо в нея не прилича на никоя друга.

3. Чувай: никой не може да знае какво става в две, между две живи човешки души. Освен двете души. Когато между тях лежи севда. Никой. Даже и двете души. Защото само в севда душата на човека е истинска. Най-истинска. А истинското човек не разбира и у себе си, камо ли у другите.

4. На тоя свет винаги ще има ежби и ядове, неразбурии и неуправии. Но всяка пролет ще расте трева и всяко лято тревата ще се коси...

5. Няма да умра - просто защото не съм направил всичко. Докато не извия врата на Злото, докато не го усуча като връв. Защото не мога, не мога, не мога иначе. Защото не съм, ако не мога.

6. Светът се повтаря и това е най-доброто, което може да направи.

7. Защото не може да се живее мирно в размирното. Той иска да разбере защо е размирно, кое му е размирното - и да го озапти. Доколкото може. Да го оправи. Доколкото може.

8. Не мога да го оставя, Костанда. Нали нема да бъда аз, ако го оставя? Как ще живея в него, ако го оставя? Такъв свет не е мой свет... и в такъв свет аз не съм аз.

9. Ако караш с добром - смятат те за мекушав и ти се качват на главата. И бият. Ако отвръщаш на злото със зло - свикваш със Злото у себе си и непрекъснато му търсиш като храна все ново и ново Зло извън себе си, за да го оправдаваш... И тогава Злото у тебе става обръгнало, постоянно Зло.

10. Искам да е мирно, Мървак. Мирно и тихо. Разбери ме. Мир по тая земя, нашата. Всеки да си гледа работата.

11. С всичко се свиква, стига да не пречи. Па даже и ако пречи...

12. Много излишна кръв има на тоя свет, пиленце... и тряба да изтече черната, за да остане мирната. Мир и тишина се плащат с кръв, види се.

13. Тоя народец тряба да го буташ с тояга към доброто.

14. Човек не иска да му говориш истината. Отсрещният човек иска да му говориш това, което той мисли. Да му го повториш. Това иска човекът срещу тебе... А аз си мислих, че истината е сила. Че в истината била силата. Каква ужасна глупост... Не истината е сила. Силата е истина. Ножът е истина. Властта е истина...

15. Борбата може да донесе победа или поражение; отказът от борба носи само поражение.

16. Колко пъти можеше да гърми последната пушка и докъде да стигне замахът на последния нож? Ей го неясното. А може би светът просо иска да бъде размирен, приятно му е да си играе на размирно време, а ти му пречиш, защото той пречи на тебе? Кой да каже, кой знае...? Дълбок е светът, а ти искаш да стигнеш дъното му, да го обърнеш като овчо шкембе и да го промиеш, за да го разбереш. Дълбок е светът и човек може да се удави в дълбокото.

17. Трябваше им само да отиват нанякъде, където и да е, да бъдат заедно, да бъдат близо един до друг, да се усещат един друг - и нищо друго, нищо повече.

вторник, 22 септември 2015 г.

Моите цитати от "Атлас изправи рамене" на Айн Ранд (Първа част)

"Атлас изправи рамене"  на Айн Ранд (Първа част) е шедьовър. Забележителен триумф на смелостта, доблестта, дързостта, силата, достойното опълчване и морала, разбрани по един по-различен начин, отвъд всичко познато до момента.

Чиста мисъл, проницателност, необикновена мъжественост у една жена и срамна женственост, граничеща с низка слабост у един мъж, по стечение на обстоятелствата брат и сестра.

Брилянтно пресъздадени персонажи, притежаващи безкомпромисен и безбожно строг (главно към самите себе си) жесток морал. И Айн Ранд е толкова добра, че дори бруталното погазване на именно този толкова важен и безпощаден морал изглежда също толкова достойно, достолепно и заслужаващо овации, колкото и самото му спазване и живот в синхрон с него. Голяма Айн Ранд!

Въздигащ и безкрайно възбуждащ физическите и духовните сетива е този текст, стигащ пределите на подлудяващо разтърсващи от удоволствие съдистични и мазохистични сцени в едно... (много е вероятно само аз с болната си психика да съм ги видяла така)... Абе Е Л Джеймс и нейните нюанси пасти да ядат. Ранд, извинявай, че въобще имах наглостта да направя такова сравнение.

"Атлас изправи рамене" е тотално преобръщане на противоречивото схващане, че да правиш нещо само защото ти харесва, не би трябвало да е единственият ти стимул и дори е срамно и аморално. Ако не го правиш под фалшивия подтик, че, виждаш ли, не е егоистично, а го правиш за някой друг, за хората, ще е пъти по-морално и възвишено. Тук се изисква смелост! Да заявиш себе си и желанията си без страх как това ще се възприеме. И без това да е обвързано с безсмислен патос и някакъв, разбираш ли, крещящ бунт на човека срещу другите. Не. Без показност, без фанфари - просто ей така, защото така го чувстваш.

Май се отплеснах.

Цитатите, които ме впечатлиха от "Атлас изправи рамене" на Айн Ранд, ще са дълги. Предупреждавам. Въпреки това много вероятно е да не усетите атмосферата. Друго си е да я прочетете. Ето ги:

1. Но още смяташе за очевидно, че човек трябва да прави онова, което е правилно - така и не узна как хората могат да искат да постъпват другояче; беше разбрал обаче, че го правят. Това все още изглеждаше просто и неразбираемо за него: просто - че нещата трябва да бъдат правилни, а неразбираемо - че не са.

2. Той никога не беше искал каквото и да е от тях, тъкмо те желаеха да го задържат, те предявяваха претенции към него, и тези претенции изглежда имаха формата на обич, но беше форма, по-трудна за понасяне от всеки вид омраза.

3. Той бил човек, който никога не приел правилото, че другите имат правото да го спрат.

4. Тя винаги е била двигателят на собственото си щастие. Поне веднъж искаше да бъде движена от силата на нечие друго постижение.

5. - Франсиско, кое е най-презряното човешко същество?
- Човек без цел.

6. Дагни, нищо няма значение в живота, освен това колко добре си вършиш работата. Нищо друго. Само това. Каквото и друго да си, то ще произлезе от това. Това е единствената мярка за стойността на човека. Всички етични кодекси, които ще се опитат да ти набият в главата, са просто едни хартиени пари, отпечатани от мошеници, за да оскубят достойнствата на хората. Кодексът на компетентността е единствената морална система, която има златен стандарт.

7. През многото месеци на неговото отсъствие тя никога не се чудеше дали й е верен или не - знаеше, че е. Знаеше го, въпреки че беше млада, за да знае причината - че безразборното желание и непретенциозното му задоволяване са възможни само при онези, които мислят и секса, и себе си за лоши.

8. ... безсмисленото, грешното, чудовищно несправедливото не може да работи, не може да успее, не може да направи нищо, освен да се самоунищожи.

9. Целта на философията не е да помогне на хората да открият смисъла на живота, а да им докаже, че няма такъв.

10. Не. Не харесвам хората, които говорят или мислят с цел да спечелят нечие доверие. Ако действията ти са чисти, нямаш нужда от откраднатото доверие на другите, а само от рационалното им възприятие. Човек, който си проси такъв празен морален чек, има нечестни намерения, независимо дали го признава пред себе си, или не.

11. Каква е съдбата на човека? Не е ли била винаги да се надява, но никога да не постига? Мъдрецът е единственият, който не се опитва да се надява.

12. - Няма полза, госпожа!
- За какво?
- За всичко, което струва и пукната пара. Всичко е само прах, госпожа, прах и кръв. Не вярвай в мечтите, с които те тъпчат, и няма да те наранят.

13. Кабинетът на доктор Стелър беше малка стая, която изглеждаше като кабинет на счетоводител на неуспешна фирма. Дагни мислеше, че кабинетът излъчваше едновременно показност и елегантност: показност, защото сякаш беше направен да внушава, че собственикът му е достатъчно велик, за да си позволи такова нещо, и елегантност, защото той наистина нямаше нужда от нищо друго.

14. Хората не са отворени към истината или разума. Разумът е безсилен срещу тях. И все пак трябва да работим с тях. Ако искаме да постигнем каквото и да е, трябва да ги подведем, за да ни оставят да го постигнем. Или да ги насилим. Те не разбират нищо друго. Не можем да очакваме подкрепата им за каквото и да е стремление на интелекта, за каквато и да е цел на духа.

15. Дагни, искаш да пълзиш? Не знаеш какво значи тази дума и никога няма да го научиш. Човек не пълзи, признавайки го така открито. Не мислиш ли, че знам, че молбата ти е най-смелото нещо, което можеш да направиш?

16. Риърдън: Единствената светла среща в моя живот, единственият човек, когото съм уважавал, най-добрият бизнесмен, когото познавам, мой съюзник, мой партньор в отчаяната битка... Най-низкото от всички желания - като отговор на най-високото, което съм срещал... Мислех за това, защото е немислимо. За тази унизителна нужда, която не бива никога да те докосва, никога не съм искал никого другиго, освен теб... Никога не съм знаел какво е да искаш, докато не те видях за пръв път. [...] Да те гледам такава, каквато си, когато се изправяш пред света с чистата си, горда сила - а после да те видя в леглото си, подчинена на всяка долна прищявка, която мога да измисля, на всяко действие, което ще направя с единствената цел да наблюдавам обезчестяването ти и на което ще се подчиниш заради неизказуемо усещане...

17. За пръв път осъзна, че страхът не му е познат, защото срещу всяка беда имаше всемогъщо лекарство - възможността за действие. Не, мислеше си, не увереност в победата - кой изобщо може да е уверен в победата - а само възможността да действа, а това е всичко, от което човек има нужда.

18. Има нещо гадно в злото, което заразява наблюдателя. Има граници за това, което човек трябва да вижда.

19. Не обичам уверенията. Не искам да се преструвам, че съм в безопасност. Не съм. Сключихме споразумение, спазването на което не мога да наложа. Искам да знаеш, че напълно разбирам позицията си. Ако възнамеряваш да спазиш думата си, не говори за това, а го направи.

20. Не съм добър в такива игри. Нямам нито време, нито нерви да измислям някаква форма на изнудване, за да те вържа и да притежавам собствените си мини чрез теб. Собствеността е нещо, което не споделям с другите. И не искам да си я запазя заради милостивото ти малодушие, чрез непрекъснати усилия да те надхитря и да те заплашвам. Не правя бизнес по този начин и не работя със страхливци. Мините са твои. Ако искаш да даваш първо на мен всичката руда, която произвеждаш - ще го направиш. Ако искаш да ме прецакаш - също можеш.

21. Дагни: Знам какво искате. Искате да имате мъртва хватка върху хората си с помощта на работата, която аз им давам, както и върху мен, с помощта на хората си. Искате да предложа работа, но искате да направите невъзможно за мен да предложа работа. Сега ви давам избор. Този влак ще тръгне. Нямате избор за това. Но можете да изберете дали ще бъде каран от вашите хората, или не. Ако изберете да не им позволите, влакът пак ще тръгне, дори и да трябва сама да карам локомотива. Сетне, ако мостът рухне, така или иначе няма да е останала никаква железопътна компания. Но ако не падне, нито един член от вашия съюз няма да получи когато и да е работа по линията "Джон Голт". Ако мислите, че аз имам по-голяма нужда от вашите хора, отколкото те от мен, направете съответния избор. Ако знаете, че аз мога да карам влак, но те не могат да построят железопътна линия, съобразете избора си с това. А сега, ще забраните ли на хората си да карат този влак?

22. Репортерите: Тяхно всекидневно задължение беше да служат като публика на някоя обществена фигура, която прави изявления за общественото благо, с изречения, внимателно подбрани така, че да не изразяват никакъв смисъл. Тяхната всекидневна работа беше да нахвърлят заедно думи, в каквато комбинация им харесва, стига думите да не попадат в някаква последователност, която да казва нещо конкретно.

23. Това беше най-великото чувство в живота: не да вярваш, а да знаеш.

24. Риърдън на Дагни:
Смятах за чест за себе си, че няма никога да имам нужда от никого. Сега имам нужда от теб. Гордеех се с това, че винаги съм действал съгласно убежденията си. Предадох се на желание, което презирам. Това е желание, което е свело ума ми, съществото ми, силата ми, до съществуване единствено в жалка зависимост от теб, дори не и от онази Дагни Тагарт, на която се възхищавах, а от твоето тяло, от ръцете ти, от устните ти и от няколкото моментни конвулсии на мускулите ти. Никога не съм престъпвал думата си. Сега престъпих клетва, която бях дал завинаги. Никога не съм извършвал нещо, което трябва да се крие. Сега трябва да лъжа, да се притаявам, да се крия. Каквото и да съм искал, съм бил свободен да го казвам на висок глас и да го постигам пред погледа на целия свят. Сега единственото ми желание е онова, което ме е гнус да назова дори пред себе си. Но то е единственото. Ще те имам - ще дам всичко, което притежавам, за това - завода, метала, постижението на целия си живот. Ще те имам на цената на нещо повече от самия мен: на цената на моето самоуважение, и искам да го знаеш. Не искам преструвки, не искам увъртане, не искам мълчаливо снизхождение, без да назоваваме същността на нашите действия. Не искам преструвки за любов, ценност, вярност или уважение. Не искам и следа от почтеност да остава до нас, за да се крием зад нея. Никога не съм молил за милост. Това е низост, приемам я такава, и няма висота на доблестта, която да не предам заради нея. Сега, ако искаш да ме зашлевиш, давай. Ще ми се да го направиш.

25. Отговорът на Дагни:
Не познавах същността на онова, което чувствах в твое присъствие, нито пък причината за него. Сега го знам. Само това искам, Ханк. Искам те в леглото си - и ти ще си свободен от мен през останалата част от времето си. Няма нищо, за което да се преструваш - не мисли за мен, не чувствай, не се грижи, аз не искам ума ти, волята ти, съществото или душата ти, стига да идваш при мен за най-долното си желание. Аз съм животно, което иска единствено да изпита удоволствието, което презираш - но го искам от теб. Ти ще предадеш висотата на доблестта за него, докато аз... аз нямам какво да предавам. [...] Можеш да разполагаш с мен както решиш, не се боя да го призная, нямам какво да защитя от теб, нямам какво да скрия. Мислиш, че това е заплаха към твоите постижения, но не и към моите. Наричаш го поквара? Аз съм много по-покварена от теб: ти го смяташ за вина, аз - за гордост. По-горда съм от това, отколкото от всичко друго, което съм направила, по-горда, отколкото от строежа на линията. Ако трябва да назова най-важното си постижение, ще кажа: спах с Ханк Риърдън. Заслужих си го.