Моите цитати от "Човекът в търсене на смисъл" на Виктор Франкъл

Преди да прочета "Човекът в търсене на смисъл" на Виктор Франкъл знаех, че се говори за преживявания в концлагер. Това лято бях в такъв в Ниш. Потресаващо изживяване. Представях си всяка сцена от книгата именно в този лагер. Добре написаната книга и въображението ми съвпаднаха отлично. Втората част на книгата засегна по-важното - направените изводи. Чувството след "Човекът в търсене на смисъл" беше само щастие от факта, че обичам да чета и благодарност, че е попаднала в ръцете ми. 

В книгата си Виктор Франкъл не е засегнал истини, които не сте чували и ще откриете за пръв път в живота си. Казва неща, които знаете. За жалост някои от нас са ги забравили. Горещо препоръчвам книгата на хората с къса памет. А за тези, които откриват тези истини за пръв път - обезателен и задължителен прочит... и препрочит, и препрочит, докато се усвои материалът :) 

Тук са моите цитати от "Човекът в търсене на смисъл" на Виктор Франкъл:

"Този, който има защо да живее, може да мине почти с всякакво как", Ницше

1. Да, човек може да свикне с всичко, само не ни питайте как.

2. След първите няколко дни дори газовите камери не го ужасяваха - в крайна сметка те му спестяваха усилието да се самоубие.

3. Ненормалната реакция при ненормални обстоятелства е нормално поведение. 

4. След няколко седмици в лагера страдащите, умиращите и мъртвите са станали за него толкова обичайна гледка, че повече не могат да го развълнуват. 

5. Най-болезненото в побоя е обидата, която нанася. 

6. Опитът да се развие чувство за хумор и да се видят нещата в смешна светлина е вид хитрост, която се научава при овладяването на изкуството да се живее. (да говориш за чувство за хумор в концлагер ми се вижда отвъд геройството)

7. Никой не трябва да съди, освен ако не се запита съвсем честно дали  в подобна ситуация не би направил същото. (в контекста на ситуацията беше изключително силно)

8. ... на човека може да се отнеме всичко освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства...

9. Той може да съхрани човешката си доблест дори в концентрационен лагер. 

10. ... вътрешната сила на човека може да го издигне над външната му участ...

11. Но нямаше нужда да се срамуваме от сълзите, тъй като те бяха свидетелство за най-голямата човешка смелост - смелостта да страдаш. 

12. Само с времето тези хора можеха да бъдат върнати отново към простата истина, че никой няма право да върши зло дори ако му е било причинено такова. 

13. Нека разгледаме например неделната невроза, онзи вид депресия, която сполетява хората, осъзнаващи липсата на съдържанието в живота си, когато отшуми водовъртежът на работната седмица и зейне пустотата в тях. Това се отнася също за кризите на пенсионерите и на остаряващите. 

14. Живей, сякаш живееш вече за втори път, и първия път си действал така погрешно, както се каниш да действаш сега!

15. (в културата на САЩ) на неизлечимо страдащия се дава много малка възможност да се гордее със своето страдание и да го смята облагородяващо, а не унизително, тъй че той е не само нещастен, но и се срамува, че е нещастен.

16. Невротикът, който се научи да се надсмива над себе си, е може би на път да се справи сам, вероятно да се излекува. 

17. На даден симптом се реагира с фобия, фобията отключва симптома, а симптомът, на свой ред, подсилва фобията. 

18. Ала свободата не е последната дума. Свободата е само част от историята и половината от истината. [...] Всъщност свободата е застрашена от израждане в прост произвол, ако тя не се живее от позицията на отговорността.

19. Превъзходството е да знаеш как да страдаш, ако стане нужда. 

20. Защото светът е в лошо състояние, но всичко ще стане още по-лошо, ако всеки от нас не направи най-доброто, на което е способен.