Моите цитати от "Мистър Бог, тук е Анна" на Фин

Мистър Бог си е Мистър Бог. Анна си е Анна. Финито. Като самия автор Фин.

Отказвам, направо забранявам на хората да се изказват, анализират, мислят и произнасят за книги, които говорят сами за себе си толкова простичко и силно, че всичко казано отгоре само ще ги загрозят, омаловажат, обезценят, обезстойностят. "Мистър Бог, тук е Анна" е точно такава. Спрете се просто! Няма смисъл! :)

Моите цитати от книгата са тук не за да Ви накарат да я прочетете - ако щете! Те са за да съкратя повторния си прочит максимално. Ценя си времето.

1. - Вярваш ли в Бог, Анна?

  - Да.

  - А знаеш ли какво означава Бог?

  - Да.

  - Е, какво означава?

  - Ами той е просто Мистър Бог.

  - Ходиш ли на църква?

  - Не.

  - А защо не?

  - Защото вече знам всичко.

  - И какво е това "всичко"?

  - Знам, че обичам Мистър Бог и хората, и котките, и кучетата, и паяците, и цветята, и дърветата... и изобщо всичко; аз с цялото си същество!

2. Е, добре, когато човек беше малко дете, на около 4 години, отиваше там веднъж, за да му разкажат Светото послание. След това просто го знаеше и го следваше. Хора, които и след това ходеха на църква, бяха прекалено глупави или го правеха от надменност.

3. Фин, ти ме обичаш повече от всеки друг. И аз те обичам повече от всеки друг. Но с Мистър Бог е различно. Виждаш ли, Фин, хората обичат отвън навътре и могат да целуват отвън. Мистър Бог обаче те обича отвътре и може там да те целува. Затова е различно. Мистър Бог не е като нас. Само ние сме малко като него. Но не много.

4. Фин, това е разликата. всичко хора имат различни мнения, само Мистър Бог не. Той има всички мнения наведнъж.

5. Мистър Бог познава всички неща и всички хора отвътре. А ние ги познаваме само отвън. Затова не можем да говорим отвън за Мистър Бог. Това не е правилно.

6. Ако знаеш, че си добър, изобщо не си като Мистър Бог, ама никак.

7. Но що се отнасяше до нас, то ние искахме да го видим и разберем и дори да му приличаме и затова трябваше да добавим, че Мистър Бог е съвсем празен. Не истински празен, разбира се, но празен, защото приемаше всичко и не връщаше нищо. Сложно, а? Можехме да се залъжем малко, ако го гледахме през цветно стъкло или четяхме етикетите "Бог е добър", "Бог е мъдър". Но така не научавахме нищо за истинската му същност.

8. Ако бях съвсем самичка на света, нямаше да съм изобщо малка или голяма.

9. Не е ли странно, Фин? Всяко число е отговорът на един сквилион въпроси...

Мисля, че в този момент започна съшинското ми възпитание. Колко време бях спал? Знаех ли, дали идвам или си отивам? Живеех по старомодния начин, първо да задавам въпроси и после да търся отговори. А сега? Сега се беше появило едно дребничко, живичко същество, един червенокос демон, висок три четвърт метър и този демон говореше с мен, шепнеше ми, всичко, което досега си учил, е погрешно. Всяко изречение, всяко число, всяка дума, всеки дъх е отговорът на един сквилион непопитани въпроси.

10. Сега ще го играем така: Ти казваш отговор и аз измислям въпросите към него. И ако знаеш един единствен отговор, към който да има един единствен въпрос, печелиш. [...] Не намирах нито един отговор, към който да имаше само един въпрос. Играта просто не можеше да бъде спечелена.

11. Искам да кажа, че хората ходят на църква и си мислят, че могат да измерят Мистър Бог. И винаги го правят отвън. Но да го измериш наистина, искам да кажа, силата му - можеш само, ако си вътре.

12. Точно това казвам. Няма никакво значение какъв е човек, когато разбира Мистър Бог отвътре.

13. Толкова е просто. Това всеки идиот може да го измисли. Мистър Бог ни е направил по свой образ. А такива образи има само в огледалото. А в огледалото всичко е наопаки. Ляво и дясно, дясно и ляво. И затова Мистър Бог може би е от едната страна, а ние - от другата. Той поглежда в огледалната си книга и вижда себе си - два пъти, три пъти, милиони и сквилиони пъти. А сквилионите Мистър Богове може би сме ние, просто наопаки. Той може да ни види, ние него - не. Като погледнеш в огледалото, виждаш себе си, нали, Фин. Но лицето ти в огледалото не може да те види. То не може да излезе от огледалото... нали? А може би му се иска. То не може да излезе и затова не може да стане като Мистър Бог. Най-много да прилича на него. Разбираш ли, какво искам да кажа?

14. А Мистър Бог прави всичко, трябва само да го помолиш достатъчно мило. Може да направи брадавица на носа на Уили, защото бие Мили, когато не му носи достатъчно пари. Прави прекрасно всички тези неща и затова е важен и ние го използваме през цялото време. Малко по-късно започваш да мислиш за други неща и Мистър Бог става по-малко разбираем. Но някак все още се справяш. После изведнъж ти се струва, че той вече не иска да те разбира. Просто не те изслушва. Изведнъж изобщо не разбира, за какво ти трябва ново колело. И не го получаваш. Това съвсем те обърква. Колкото по-голям ставаш - като теб и мен, Фин - толкова по-сложно става всичко. И се смалява. И започваш да го разбираш точно толкова, колкото и другите сложни неща. През цялото време в живота ти той се рони. И стигаш точката, в която изобщо вече не го разбираш. Виждаш ли, тогава той отново е съвсем, съвсем, съвсем голям. Толкова голям, колкото е в действителност. И баммммм - започва да ти се присмива, че си бил толкова глупав.

15. Фактът и значението бяха две зъбчати колела, които се въртяха в срещуположни посоки.

16. - Анна, ако посадиш 12 цветя в един ред и засадиш всичко на всичко 12 реда, колко цветя ще имаш в лехата си?

Горката Мис Хейнс! Било е достатъчно да попита колко е 12 х 12. Но не, тя е украсила въпроса си с цветя и лехи и е получила отговор, какъвто не е очаквала.

Анна е сбръчкала нос. А това е знак на крайно неодобрение.

  - Ако, ако си садите цветята в такива тъпи редове, изобщо не трябва да имате цветя!

Мис Хейнс е изтъкана от търпение. Тази реплика не я притеснила и тя опитала пак:

  - Ако имаш седем бонбона в едната ръка и девет в другата, колко бонбона имаш общо?

  - Нито един - казала Анна. - Нямам нито един бонбон. Нито един в лявата и нито един в дясната. И защо казвате, че имам бонбони, щом нямам? Това е лъжа, а не бива да лъжете.

17. Можеше ли да се подходи сериозно, когато там пишеше: "Двама мъже изкопават за два часа дупка" - единственият логичен въпрос беше, за какво им е тази дупка? Но не, трябваше да си представим, че идват още петима и изкопават абсолютно същата дупка още веднъж. Въпрос: За колко време? А не: За какво са им две дупки? А Мис Хейнс садеше цветята си в редички, за да може да ги брои после. Какви глупости!

18. Сянката спестяваше излишната информация и затова сянката на самата сянка би трябвало да опрости нещата още повече. Сенките на сенките бяха черти, но чертите все още бяха с различна дължина, значи ни трябваше сянката на сянката на сянката, а това бе точка. Точката, до която всичко можеше да бъде смалено. Точката, която единствено имаше значение. Анна посочи една черна точка върху лист хартия.

Огледах себе си, погледнах точката и не можах да се разпозная. И все пак знаех, какво искаше да каже. Точката беше най-малкото нещо, което не можеше да бъде опростено. А как беше обратният път? Точката можеше да бъде уголемена, да стане черта или форма. Тя се разрастваше до размерите на Вселената, дотам, където нямаше как да порастне повече. Там беше абсолютът и той се наричаше Мистър Бог. Между него и точката се движеше всичко останало.

19. Tова се оказваше проблем, когато ставаше дума за църквата или училището. Подобни институции явно смятаха, че отговарящата половина е по-значима. Беше във висока степен възмутително какви готови и безропотно възприети възгледи се сервираха на хората там, дори ако и отдавна да се бяха оказали напълно погрешни.

20. Виж сега, Фин, толкова е просто. Аз си имам "отпред" и "отзад". И когато искам да видя нещо отзад, трябва да се обърна, защото нямам очи на тила. Обаче Мистър Бог има само "отпред". Той гледа навсякъде, едновременно.

21. Ами просто идеята, че Мистър Бог няма "отзад"... може би тогава няма и задник?

  - Точно така, няма! Мистър Бог няма дупе - запя тя на висок глас, докато подскачаше по улицата.

22. Анна продължи на подскоци и се смееше заедно с Мистър Бог, който й бе приятел. Тя не беше лоша и не беше глупава, просто бе сигурна, че приятелите й я разбират.

23. Умирането можеше да бъде проблем, но само ако човек не бе живял истински. Умирането изискваше подготовка и единствената подготовка беше да живееш истински.

24. - Исус сигурно е имал мускули. Старецът не би му позволил да хойка, трябвало е да работи.

  - Сигурно е бил страшен пич.

  - Разбира се. И много е носил на пиене.

  - Откъде знаеш?

  - Пише го в Библията. Превръщал е водата във вино.

25. - Ако бях Господ, щях да разсмивам всички хора.

  - Няма нужда. Ако беше Господ, и без това всички щяха да ти се присмиват.

26. Ами аз си мисля, че хората трябва да стават все по-умни и по-умни, колкото по-стари стават. Боси и Печ, например, поумняват. Хората не. Това е тъжно.

27. - Мисля, че всички сме някак затворени.

Тя поклати глава.

  - Не вярвам. Мистър Бог не би позволил подобно нещо. Cами се затваряме.

  - Не. Ние го затваряме в малки кутийки.

  - Със сигурност не правим нищо подобно.

  - Hапротив. През цялото време. 3ащото не го обичаме наистина. Вчера пуснах мишката от капана за мишки, защото я обичам. Трябва да освободим Мистър Бог от църквата. И тогава наистина ще го обичаме.

28. "Да се загубиш" и "да намериш пътя си" за нея бяха двете страни на една и съща монета. Едното не можеше без другото.

29. Не се страхувай, Анна. Мозъкът ти може да греши понякога, но сърцето ти никога.

30. Господин полицай, реката водата ли е, или е дупката, в която тече водата?

Полицаят я погледна мълчаливо за момент, после отвърна:

  - Водата, разбира се. Няма река без вода!

  - О, - каза Анна учудено - това е странно. Защото когато вали в реката, дъждовната вода не е река, значи се казва река едва тогава, когато дъждът се влее в голямата дупка. Защо е така, господин полицай?

Той се обърна към мен:

  - Подиграва ли ми се?

31. Денят изостряше разума, а нощта обучаваше въображението. Тежко и горко ми, когато двете се срещнеха сутрин в шест. Бавно започнах да разбирам защо повечето хора спят нощем. Беше по-лесно. Много по-лесно.

Пътят

И ето го мъничето... отпред
не вижда спирка, не отдава почит,

за него смислен е и всеки ред

жадува, търси всеки прочит!

Оглежда се и колкото и да получи, 

радва се, усмихва се, цени,

че нещо все още има да научи

и ще остави само ценни спомени. 

Мъничето... с ръка на малчуган, 

но с поглед възвисен и любопитен

ще осъзнае колко струва всеки грам

и колко всеки е по малко първобитен. 

Ще стигне много - много ще получи

притихнал в мрака, в тишината сам

ще види колко още има да научи

и отново там ще е, пак там... (на пътя)

Простих се с приятел

Не беше земен, нещо много повече,

но трябваше ли, трябваше, човече?!

Да тръгнеш рано към светлината

някъде далеч, отвъд дъгата...

Напусна ни с усмивката си вечна, 

тя сега е само спомен далечен.

Снимки, мисли, ухания -

всичко сега е само в нашето съзнание. 

А може би така е трябвало да стане

и казвам го дори и през стенание.

Връзката ни земна с теб беше обречена

сега душата ми - пред теб е съблечена!

Където и да си, знам, че си във мен

и няма да ме пуснеш нито ден

ще си говорим, ще споделям,

без миг от теб да се отделям. 

О, жив си, не мисля, че смъртта е краят

дори другите да не го знаят

ти си с мен, до мен и в мен

все усмихнат, не студен!!!

Нямам право да те осъждам

мога само мислено да те прегръщам.

Знам, че на Земята не беше добре, 

ти ще си останеш невръсното дете. 

Моля се само да намериш покоя

толкова дълго търсил сам в зноя.

И за да не се чудя и мая пак

дай ми знак, че си добре, дай ми знак!

Спокойна ще заспивам и в съня си

ще те сънувам и пазя във вечността си. 

За Пламски с много обич

Благодаря, че ме научи да обичам!

:) 

Насън

Пъстри феи се издигаха насън

и аз им вярвах, копнеех да са вън. 

Вън от сънищата пусти,

в мъгла обвити, ситни, гъсти. 

Сънувах ги и знаех, че реалност

не би могло да са за жалост.

Надявах се да видя ги наяве

събуждах с все същото "А, да, бе!"

Но истински си бяха във съня ми,

кръжаха те и чувстваха дъха ми. 

Усещаха ме с вътрешното Аз. 

Целуваха ме. Литваха в захлаз.

Докосваха едва, едва нослето.

Посочваха ми блясък във небето.

И после тръгваха забързани нагоре

и казваха ми: "Ти разбра, amore!"

Понякога вървях и плачех

те знаеха де що влачех. 

Даваха ми светлина в ръцете

и все повтаряха: "Търсете!"

Мъчех се да си ги спомня сутринта

феите от сънищата ми небесни, 

но с флаг закриваше ги утринта

и само тананиках техни песни. 

Искрящо сини бяха си ги спомням

и съня - в бледосиня мараня.

Шептяха ми, че бих могла да си припомня,

ако махна този страх от съня. 

Връщам си ги сцена подир сцена, 

но нещо почна да се губи пак.

Събуждам се и малко уморена

примирявам се с живота - мрак. 

И както тъй държах да се събуждам

смирих се и отказах май

да искам някога да се пробуждам

в съня да си остана искам най!

Моите цитати от "Да убиеш присмехулник" на Харпър Лий

"Да убиеш присмехулник"е чудесна книга за справедливостта, възпитанието, зараждането на човешките ценности и безпогрешната прозорливост на децата. Чудесна е и заради наивния и истински начин, по който е написана. Чудесна е и заради края, който ти задава хиляди въпроси и ти се иска Атикус да е наблизо, за да ти отговори. Абе, чудесна е и поради още един милион причини, но я прочетете и открийте своите. 

Цитатите от "Да убиеш присмехулник" не са толкова ключови и знакови, но пък са простички истини за живота. 

Моите цитати от "Да убиеш присмехулник":

1. Никога не можеш да разбереш един човек, докато не обмислиш нещата от неговата гледна точка…

2.В училище се влачех след образователната система на окръга Мейкомб и през цялото време ми се струваше, че ме мамят с нещо. С какво точно, не знаех, но не можех да повярвам, че щатът е предвидил за мене дванадесет години такава непобедима скука.

3. Никога не знаем какво става с хората. Какво става в чуждите къщи, там зад техните затворени врати, какви тайни...

4. Дръж високо главата си и ниско юмруците си!

5. Това, че са ни победили сто години преди да започнем борбата, не значи, че не трябва да опитаме да спечелим.

6. Умните хора не се гордеят с талантите си.

7. Храброст е, когато знаеш, че си победен още преди да започнеш, но въпреки това започваш и се държиш докрай. 


8. Не трябва винаги да показваш всичко, което знаеш.


9. Може би ние се нуждаем от полиция, съставена от деца.


10.  — Но това не е честно, мистър Реймънд — да се правите на по-лош отколкото сте…
— Не е честно, но е много по-добре за хората.Ще ти кажа една тайна, мис Финч, аз не съм голям пияч, обаче хората никога, никога не могат да разберат, че живея по този начин, защото така ми харесва.

11.  Не, Джем, според мен има само един вид хора. Хора.

12. (за учителката) И я чух да казва, че било време някой да ги научи тези негри, защото взели много да си въобразяват и скоро щели да почнат да се женят за нас. Джем, как може да мразиш толкова Хитлер и в същото време да се отнасяш лошо към нашите хора…

13. Освен това нищо не е наистина страшно. Страшни работи има само в книгите.

14. Почти всички хора са добри, Скаут, когато най-после ги видиш.

Моите цитати от "Крадецът на книги" на Маркъс Зюсак

"Крадецът на книги" на Маркъс Зюсак... 

... умопомрачителна, възхитителна, трогваща до мозъка на съществото, въздействаща, потресаваща, красива.... Не мога да открия други думи за нея. Т.е. мога да открия още много, които нито ще са достатъчни, нито ще помогнат нещо...

Цитатите ми нищо не значат. Не, че не съм отбелязала няколко. Но те нищо не показват. Не могат да я опишат. Не могат да я изживеят. Не можете и вие... без да я прочетете.

Моите задъхани и написани с извинение към автора Маркъс Зюсак цитати: (извинение, защото не разкриват и малка част или капка от произведението на изкуството, което е сътворил). 

1.  Улиците бяха спукани вени. Кръвта течеше по улиците, докато пресъхнеше. 

2. Лишените от средства винаги се стремят да пътуват нанякъде, сякаш отиването от едно място на друго може да помогне. Те пренебрегват факта, че в края на пътуването ще ги очаква само един нов вариант на същия стар проблем. 

3. Смъртта за войната: През годините съм виждала много млади мъже, които си мислят, че тичат към други млади мъже. Но това не е така. Те тичат към мен. 

4. Представете си как се усмихвате, след като са ви зашлевили плесница. И сетне си помислете как правите това двайсет и четири часа на ден. 

5. Смъртта: Казват, че войната е най-добрият приятел на смъртта, но аз ще ви предложа една различна гледна точка. За мен войната е като новият шеф, който очаква невъзможното. Той стои до рамото ти и повтаря непрестанно: "Направи го, направи го". Ти работиш още по-усилено. И свършваш работата. Шефът обаче не ти благодари. Той иска още. 

6. Смъртта: Мисълта как хората  умират понякога ме убива. 

7. Смъртта: Благодарение на това се натъквам на хора в най-добрата им и най-лошата им светлина. Виждам и тяхната грозота, и тяхната красота и се питам как едно и също нещо може да бъде и двете. И въпреки това те имат едно нещо, за което им завиждам. Ако не друго, хората знаят кога да умрат. 

8. Думите. Защо трябваше да ги има? Без тях нямаше да се случи всичко това. Без думите фюрерът беше нищо. Без тях нямаше да има куцащи затворници. Нямаше да се нуждаем от утеха или словесни трикове, за да се почувстваме по-добре. 

Както казва една приятелка - ФЕНОМЕНАЛНА Е, прочетете я!

Моите антицитати от "Изневяра" на Паулу Коелю

Трудно ми е да изразя отчаянието си от загубеното време, четейки "Изневяра" на Паулу Коелю (не, че беше много време, клишетата се четат на един дъх с изкривена от гнус физиономия). Пълна с безсмислени разговори без връх и посока - просто за да има някакъв разговор, някакви изречения, някакви думи... Лишена от оригиналност би било най-малкото за тази книга. Баналността стига невиждани предели. Чудя се само как Паулу Коелю съумя да съчетае тази баналност в абсолютно неверни изводи и нереалистични сцени като тази, в която мъжът реагира толкова нормално и сдържано на нейната изневяра, докато тя се държи като пълен инфантил. Накрая имаше малоумна патетичност за най-нормалните и естествени неща от живота.

Давам ви цитати от "Изневяра" на Паулу Коелю, които ме втрещиха и ме доведоха до състояние да искам да запаля всички съществуващи издания на земята. Знам, че всички подрастващи манекенки го четат и ме е страх, че някое 18-годишно дете ще реши, че единственият възможен начин да си щастлив със съпруга си, е да му изневериш. И той ще реагира съвсем нормално, а няма да й сцепи джуката. А, вервайте ми, девойки, повечето мъже биха :)

Ето ги и тях с обяснения:

1. Не. Господ не е несправедлив и никога не би допуснал да се влюбя по такъв начин, ако няма шанс да ми отвърнат със същото. (Каквооооо??!?!? Господ?!?!? Квооооооо?!??!?)

2. Но тя направо съсипа живота ми. (жената на любовника). Искам да я спипат с някакво количество. (Пояснявам за благословените, които не са чели книгата: иска да подметне дрога на невинната женица. Не обичам абсолютно луди главни героини! Откачам! Отвратително изграден характер!!!)

3. В момента не мога да обичам. Чувствам само омраза. И колкото и абсурдно да изглежда, това придава някакъв смисъл на дните ми. (Евала, Коелю, даваш много съществен пример и допринасяш за развитието на младите, сдържам се да не върна!!!)

4. (измъчвала кученцето на бивш приятел) - бодях го с карфица, забучена на дръжката на метла. Кучето стенеше и лаеше, но аз не престанах, докато не се уморих. (Е, тук вече малко върнах, признавам си! Неуравновесена ОТКАЧАЛКА!!!)

5. Само Истинската любов може да победи която и да е било друга любов на света. (Коелю, как точно степенуваш и определяш коя е истинска и коя не?!?!?!? Истинска е към съпруга ти, истинска е и към любовника ти - просто е различна. Щом съществува, тя си е истинска. И няма нужда едната да побеждава другата... думи нямам вече, спирам!!!!!!!!!!!!)

Как имах нерви да я завърша, не знам :) Олекна ми!