неделя, 5 юли 2015 г.

Пътят


И ето го мъничето... отпред
не вижда спирка, не отдава почит,
за него смислен е и всеки ред
жадува, търси всеки прочит!

Оглежда се и колкото и да получи, 
радва се, усмихва се, цени,
че нещо все още има да научи
и ще остави само ценни спомени. 

Мъничето... с ръка на малчуган, 
но с поглед възвисен и любопитен
ще осъзнае колко струва всеки грам
и колко всеки е по малко първобитен. 

Ще стигне много - много ще получи
притихнал в мрака, в тишината сам
ще види колко още има да научи
и отново там ще е, пак там... (на пътя)

Няма коментари:

Публикуване на коментар