Моите цитати от "Мистър Бог, тук е Анна" на Фин

Мистър Бог си е Мистър Бог. Анна си е Анна. Финито. Като самия автор Фин.

Отказвам, направо забранявам на хората да се изказват, анализират, мислят и произнасят за книги, които говорят сами за себе си толкова простичко и силно, че всичко казано отгоре само ще ги загрозят, омаловажат, обезценят, обезстойностят. "Мистър Бог, тук е Анна" е точно такава. Спрете се просто! Няма смисъл! :)

Моите цитати от книгата са тук не за да Ви накарат да я прочетете - ако щете! Те са за да съкратя повторния си прочит максимално. Ценя си времето.

1. - Вярваш ли в Бог, Анна?

  - Да.

  - А знаеш ли какво означава Бог?

  - Да.

  - Е, какво означава?

  - Ами той е просто Мистър Бог.

  - Ходиш ли на църква?

  - Не.

  - А защо не?

  - Защото вече знам всичко.

  - И какво е това "всичко"?

  - Знам, че обичам Мистър Бог и хората, и котките, и кучетата, и паяците, и цветята, и дърветата... и изобщо всичко; аз с цялото си същество!

2. Е, добре, когато човек беше малко дете, на около 4 години, отиваше там веднъж, за да му разкажат Светото послание. След това просто го знаеше и го следваше. Хора, които и след това ходеха на църква, бяха прекалено глупави или го правеха от надменност.

3. Фин, ти ме обичаш повече от всеки друг. И аз те обичам повече от всеки друг. Но с Мистър Бог е различно. Виждаш ли, Фин, хората обичат отвън навътре и могат да целуват отвън. Мистър Бог обаче те обича отвътре и може там да те целува. Затова е различно. Мистър Бог не е като нас. Само ние сме малко като него. Но не много.

4. Фин, това е разликата. всичко хора имат различни мнения, само Мистър Бог не. Той има всички мнения наведнъж.

5. Мистър Бог познава всички неща и всички хора отвътре. А ние ги познаваме само отвън. Затова не можем да говорим отвън за Мистър Бог. Това не е правилно.

6. Ако знаеш, че си добър, изобщо не си като Мистър Бог, ама никак.

7. Но що се отнасяше до нас, то ние искахме да го видим и разберем и дори да му приличаме и затова трябваше да добавим, че Мистър Бог е съвсем празен. Не истински празен, разбира се, но празен, защото приемаше всичко и не връщаше нищо. Сложно, а? Можехме да се залъжем малко, ако го гледахме през цветно стъкло или четяхме етикетите "Бог е добър", "Бог е мъдър". Но така не научавахме нищо за истинската му същност.

8. Ако бях съвсем самичка на света, нямаше да съм изобщо малка или голяма.

9. Не е ли странно, Фин? Всяко число е отговорът на един сквилион въпроси...

Мисля, че в този момент започна съшинското ми възпитание. Колко време бях спал? Знаех ли, дали идвам или си отивам? Живеех по старомодния начин, първо да задавам въпроси и после да търся отговори. А сега? Сега се беше появило едно дребничко, живичко същество, един червенокос демон, висок три четвърт метър и този демон говореше с мен, шепнеше ми, всичко, което досега си учил, е погрешно. Всяко изречение, всяко число, всяка дума, всеки дъх е отговорът на един сквилион непопитани въпроси.

10. Сега ще го играем така: Ти казваш отговор и аз измислям въпросите към него. И ако знаеш един единствен отговор, към който да има един единствен въпрос, печелиш. [...] Не намирах нито един отговор, към който да имаше само един въпрос. Играта просто не можеше да бъде спечелена.

11. Искам да кажа, че хората ходят на църква и си мислят, че могат да измерят Мистър Бог. И винаги го правят отвън. Но да го измериш наистина, искам да кажа, силата му - можеш само, ако си вътре.

12. Точно това казвам. Няма никакво значение какъв е човек, когато разбира Мистър Бог отвътре.

13. Толкова е просто. Това всеки идиот може да го измисли. Мистър Бог ни е направил по свой образ. А такива образи има само в огледалото. А в огледалото всичко е наопаки. Ляво и дясно, дясно и ляво. И затова Мистър Бог може би е от едната страна, а ние - от другата. Той поглежда в огледалната си книга и вижда себе си - два пъти, три пъти, милиони и сквилиони пъти. А сквилионите Мистър Богове може би сме ние, просто наопаки. Той може да ни види, ние него - не. Като погледнеш в огледалото, виждаш себе си, нали, Фин. Но лицето ти в огледалото не може да те види. То не може да излезе от огледалото... нали? А може би му се иска. То не може да излезе и затова не може да стане като Мистър Бог. Най-много да прилича на него. Разбираш ли, какво искам да кажа?

14. А Мистър Бог прави всичко, трябва само да го помолиш достатъчно мило. Може да направи брадавица на носа на Уили, защото бие Мили, когато не му носи достатъчно пари. Прави прекрасно всички тези неща и затова е важен и ние го използваме през цялото време. Малко по-късно започваш да мислиш за други неща и Мистър Бог става по-малко разбираем. Но някак все още се справяш. После изведнъж ти се струва, че той вече не иска да те разбира. Просто не те изслушва. Изведнъж изобщо не разбира, за какво ти трябва ново колело. И не го получаваш. Това съвсем те обърква. Колкото по-голям ставаш - като теб и мен, Фин - толкова по-сложно става всичко. И се смалява. И започваш да го разбираш точно толкова, колкото и другите сложни неща. През цялото време в живота ти той се рони. И стигаш точката, в която изобщо вече не го разбираш. Виждаш ли, тогава той отново е съвсем, съвсем, съвсем голям. Толкова голям, колкото е в действителност. И баммммм - започва да ти се присмива, че си бил толкова глупав.

15. Фактът и значението бяха две зъбчати колела, които се въртяха в срещуположни посоки.

16. - Анна, ако посадиш 12 цветя в един ред и засадиш всичко на всичко 12 реда, колко цветя ще имаш в лехата си?

Горката Мис Хейнс! Било е достатъчно да попита колко е 12 х 12. Но не, тя е украсила въпроса си с цветя и лехи и е получила отговор, какъвто не е очаквала.

Анна е сбръчкала нос. А това е знак на крайно неодобрение.

  - Ако, ако си садите цветята в такива тъпи редове, изобщо не трябва да имате цветя!

Мис Хейнс е изтъкана от търпение. Тази реплика не я притеснила и тя опитала пак:

  - Ако имаш седем бонбона в едната ръка и девет в другата, колко бонбона имаш общо?

  - Нито един - казала Анна. - Нямам нито един бонбон. Нито един в лявата и нито един в дясната. И защо казвате, че имам бонбони, щом нямам? Това е лъжа, а не бива да лъжете.

17. Можеше ли да се подходи сериозно, когато там пишеше: "Двама мъже изкопават за два часа дупка" - единственият логичен въпрос беше, за какво им е тази дупка? Но не, трябваше да си представим, че идват още петима и изкопават абсолютно същата дупка още веднъж. Въпрос: За колко време? А не: За какво са им две дупки? А Мис Хейнс садеше цветята си в редички, за да може да ги брои после. Какви глупости!

18. Сянката спестяваше излишната информация и затова сянката на самата сянка би трябвало да опрости нещата още повече. Сенките на сенките бяха черти, но чертите все още бяха с различна дължина, значи ни трябваше сянката на сянката на сянката, а това бе точка. Точката, до която всичко можеше да бъде смалено. Точката, която единствено имаше значение. Анна посочи една черна точка върху лист хартия.

Огледах себе си, погледнах точката и не можах да се разпозная. И все пак знаех, какво искаше да каже. Точката беше най-малкото нещо, което не можеше да бъде опростено. А как беше обратният път? Точката можеше да бъде уголемена, да стане черта или форма. Тя се разрастваше до размерите на Вселената, дотам, където нямаше как да порастне повече. Там беше абсолютът и той се наричаше Мистър Бог. Между него и точката се движеше всичко останало.

19. Tова се оказваше проблем, когато ставаше дума за църквата или училището. Подобни институции явно смятаха, че отговарящата половина е по-значима. Беше във висока степен възмутително какви готови и безропотно възприети възгледи се сервираха на хората там, дори ако и отдавна да се бяха оказали напълно погрешни.

20. Виж сега, Фин, толкова е просто. Аз си имам "отпред" и "отзад". И когато искам да видя нещо отзад, трябва да се обърна, защото нямам очи на тила. Обаче Мистър Бог има само "отпред". Той гледа навсякъде, едновременно.

21. Ами просто идеята, че Мистър Бог няма "отзад"... може би тогава няма и задник?

  - Точно така, няма! Мистър Бог няма дупе - запя тя на висок глас, докато подскачаше по улицата.

22. Анна продължи на подскоци и се смееше заедно с Мистър Бог, който й бе приятел. Тя не беше лоша и не беше глупава, просто бе сигурна, че приятелите й я разбират.

23. Умирането можеше да бъде проблем, но само ако човек не бе живял истински. Умирането изискваше подготовка и единствената подготовка беше да живееш истински.

24. - Исус сигурно е имал мускули. Старецът не би му позволил да хойка, трябвало е да работи.

  - Сигурно е бил страшен пич.

  - Разбира се. И много е носил на пиене.

  - Откъде знаеш?

  - Пише го в Библията. Превръщал е водата във вино.

25. - Ако бях Господ, щях да разсмивам всички хора.

  - Няма нужда. Ако беше Господ, и без това всички щяха да ти се присмиват.

26. Ами аз си мисля, че хората трябва да стават все по-умни и по-умни, колкото по-стари стават. Боси и Печ, например, поумняват. Хората не. Това е тъжно.

27. - Мисля, че всички сме някак затворени.

Тя поклати глава.

  - Не вярвам. Мистър Бог не би позволил подобно нещо. Cами се затваряме.

  - Не. Ние го затваряме в малки кутийки.

  - Със сигурност не правим нищо подобно.

  - Hапротив. През цялото време. 3ащото не го обичаме наистина. Вчера пуснах мишката от капана за мишки, защото я обичам. Трябва да освободим Мистър Бог от църквата. И тогава наистина ще го обичаме.

28. "Да се загубиш" и "да намериш пътя си" за нея бяха двете страни на една и съща монета. Едното не можеше без другото.

29. Не се страхувай, Анна. Мозъкът ти може да греши понякога, но сърцето ти никога.

30. Господин полицай, реката водата ли е, или е дупката, в която тече водата?

Полицаят я погледна мълчаливо за момент, после отвърна:

  - Водата, разбира се. Няма река без вода!

  - О, - каза Анна учудено - това е странно. Защото когато вали в реката, дъждовната вода не е река, значи се казва река едва тогава, когато дъждът се влее в голямата дупка. Защо е така, господин полицай?

Той се обърна към мен:

  - Подиграва ли ми се?

31. Денят изостряше разума, а нощта обучаваше въображението. Тежко и горко ми, когато двете се срещнеха сутрин в шест. Бавно започнах да разбирам защо повечето хора спят нощем. Беше по-лесно. Много по-лесно.