Пътят

И ето го мъничето... отпред
не вижда спирка, не отдава почит,

за него смислен е и всеки ред

жадува, търси всеки прочит!

Оглежда се и колкото и да получи, 

радва се, усмихва се, цени,

че нещо все още има да научи

и ще остави само ценни спомени. 

Мъничето... с ръка на малчуган, 

но с поглед възвисен и любопитен

ще осъзнае колко струва всеки грам

и колко всеки е по малко първобитен. 

Ще стигне много - много ще получи

притихнал в мрака, в тишината сам

ще види колко още има да научи

и отново там ще е, пак там... (на пътя)