Моите цитати от "Крадецът на книги" на Маркъс Зюсак

"Крадецът на книги" на Маркъс Зюсак... 

... умопомрачителна, възхитителна, трогваща до мозъка на съществото, въздействаща, потресаваща, красива.... Не мога да открия други думи за нея. Т.е. мога да открия още много, които нито ще са достатъчни, нито ще помогнат нещо...

Цитатите ми нищо не значат. Не, че не съм отбелязала няколко. Но те нищо не показват. Не могат да я опишат. Не могат да я изживеят. Не можете и вие... без да я прочетете.

Моите задъхани и написани с извинение към автора Маркъс Зюсак цитати: (извинение, защото не разкриват и малка част или капка от произведението на изкуството, което е сътворил). 

1.  Улиците бяха спукани вени. Кръвта течеше по улиците, докато пресъхнеше. 

2. Лишените от средства винаги се стремят да пътуват нанякъде, сякаш отиването от едно място на друго може да помогне. Те пренебрегват факта, че в края на пътуването ще ги очаква само един нов вариант на същия стар проблем. 

3. Смъртта за войната: През годините съм виждала много млади мъже, които си мислят, че тичат към други млади мъже. Но това не е така. Те тичат към мен. 

4. Представете си как се усмихвате, след като са ви зашлевили плесница. И сетне си помислете как правите това двайсет и четири часа на ден. 

5. Смъртта: Казват, че войната е най-добрият приятел на смъртта, но аз ще ви предложа една различна гледна точка. За мен войната е като новият шеф, който очаква невъзможното. Той стои до рамото ти и повтаря непрестанно: "Направи го, направи го". Ти работиш още по-усилено. И свършваш работата. Шефът обаче не ти благодари. Той иска още. 

6. Смъртта: Мисълта как хората  умират понякога ме убива. 

7. Смъртта: Благодарение на това се натъквам на хора в най-добрата им и най-лошата им светлина. Виждам и тяхната грозота, и тяхната красота и се питам как едно и също нещо може да бъде и двете. И въпреки това те имат едно нещо, за което им завиждам. Ако не друго, хората знаят кога да умрат. 

8. Думите. Защо трябваше да ги има? Без тях нямаше да се случи всичко това. Без думите фюрерът беше нищо. Без тях нямаше да има куцащи затворници. Нямаше да се нуждаем от утеха или словесни трикове, за да се почувстваме по-добре. 

Както казва една приятелка - ФЕНОМЕНАЛНА Е, прочетете я!