Не беше земен, нещо много повече,
но трябваше ли, трябваше, човече?!
Да тръгнеш рано към светлината
някъде далеч, отвъд дъгата...
Напусна ни с усмивката си вечна,
тя сега е само спомен далечен.
Снимки, мисли, ухания -
всичко сега е само в нашето съзнание.
А може би така е трябвало да стане
и казвам го дори и през стенание.
Връзката ни земна с теб беше обречена
сега душата ми - пред теб е съблечена!
Където и да си, знам, че си във мен
и няма да ме пуснеш нито ден
ще си говорим, ще споделям,
без миг от теб да се отделям.
О, жив си, не мисля, че смъртта е краят
дори другите да не го знаят
ти си с мен, до мен и в мен
все усмихнат, не студен!!!
Нямам право да те осъждам
мога само мислено да те прегръщам.
Знам, че на Земята не беше добре,
ти ще си останеш невръсното дете.
Моля се само да намериш покоя
толкова дълго търсил сам в зноя.
И за да не се чудя и мая пак
дай ми знак, че си добре, дай ми знак!
Спокойна ще заспивам и в съня си
ще те сънувам и пазя във вечността си.
За Пламски с много обич
Благодаря, че ме научи да обичам!
:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар