Моите цитати от "451 градуса по Фаренхайт" на Рей Бредбъри

Книгата "451 градуса по Фаренхайт" на Рей Бредбъри е несравнима сама по себе си като цялостно изкуство, но все пак и от нея имам няколко любими цитата:

1. В края на краищата това е векът на книжната кърпичка. Изсекваш носа си в един човек, смачкваш го, пускаш водата, посягаш към друг, изсекваш се, смачкваш, пускаш водата. Всеки иска да смачка другия. 

2. Книгата е заредена пушка в къщата на съседа ти. Изгори я! Извади патроните! Сломи желанието на човека да мисли. 

3. Но аз пет пари не давам, търся само да се забавлявам. 

4. Който не гради, трябва да изгаря!

5. Аз тиквам децата в училище и там си стоят девет дни от десет. Търпя ги някак, докато си идват вкъщи три дни в месеца: не е чак толкова трудно. Натикваш ги в телевизионната гостна и завърташ копчето. 

6. Огънят не гореше, а сгряваше!

7. Няма значение какво правиш, стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново, което ще прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си. 

8. Ние помним. Само така с течение на времето ще победим. И някой ден ние толкова много ще си спомняме, че ще създадем най-големия екскаватор, ще изкопаем най-големия гроб в историята, ще натикаме в него войната и ще я заровим веднъж завинаги.