Моите цитати от "Атлас изправи рамене" на Айн Ранд (Първа част)

"Атлас изправи рамене"  на Айн Ранд (Първа част) е шедьовър. Забележителен триумф на смелостта, доблестта, дързостта, силата, достойното опълчване и морала, разбрани по един по-различен начин, отвъд всичко познато до момента.

Чиста мисъл, проницателност, необикновена мъжественост у една жена и срамна женственост, граничеща с низка слабост у един мъж, по стечение на обстоятелствата брат и сестра.

Брилянтно пресъздадени персонажи, притежаващи безкомпромисен и безбожно строг (главно към самите себе си) жесток морал. И Айн Ранд е толкова добра, че дори бруталното погазване на именно този толкова важен и безпощаден морал изглежда също толкова достойно, достолепно и заслужаващо овации, колкото и самото му спазване и живот в синхрон с него. Голяма Айн Ранд!

Въздигащ и безкрайно възбуждащ физическите и духовните сетива е този текст, стигащ пределите на подлудяващо разтърсващи от удоволствие съдистични и мазохистични сцени в едно... (много е вероятно само аз с болната си психика да съм ги видяла така)... Абе Е Л Джеймс и нейните нюанси пасти да ядат. Ранд, извинявай, че въобще имах наглостта да направя такова сравнение.

"Атлас изправи рамене" е тотално преобръщане на противоречивото схващане, че да правиш нещо само защото ти харесва, не би трябвало да е единственият ти стимул и дори е срамно и аморално. Ако не го правиш под фалшивия подтик, че, виждаш ли, не е егоистично, а го правиш за някой друг, за хората, ще е пъти по-морално и възвишено. Тук се изисква смелост! Да заявиш себе си и желанията си без страх как това ще се възприеме. И без това да е обвързано с безсмислен патос и някакъв, разбираш ли, крещящ бунт на човека срещу другите. Не. Без показност, без фанфари - просто ей така, защото така го чувстваш.

Май се отплеснах.

Цитатите, които ме впечатлиха от "Атлас изправи рамене" на Айн Ранд, ще са дълги. Предупреждавам. Въпреки това много вероятно е да не усетите атмосферата. Друго си е да я прочетете. Ето ги:

1. Но още смяташе за очевидно, че човек трябва да прави онова, което е правилно - така и не узна как хората могат да искат да постъпват другояче; беше разбрал обаче, че го правят. Това все още изглеждаше просто и неразбираемо за него: просто - че нещата трябва да бъдат правилни, а неразбираемо - че не са.

2. Той никога не беше искал каквото и да е от тях, тъкмо те желаеха да го задържат, те предявяваха претенции към него, и тези претенции изглежда имаха формата на обич, но беше форма, по-трудна за понасяне от всеки вид омраза.

3. Той бил човек, който никога не приел правилото, че другите имат правото да го спрат.

4. Тя винаги е била двигателят на собственото си щастие. Поне веднъж искаше да бъде движена от силата на нечие друго постижение.

5. - Франсиско, кое е най-презряното човешко същество?
- Човек без цел.

6. Дагни, нищо няма значение в живота, освен това колко добре си вършиш работата. Нищо друго. Само това. Каквото и друго да си, то ще произлезе от това. Това е единствената мярка за стойността на човека. Всички етични кодекси, които ще се опитат да ти набият в главата, са просто едни хартиени пари, отпечатани от мошеници, за да оскубят достойнствата на хората. Кодексът на компетентността е единствената морална система, която има златен стандарт.

7. През многото месеци на неговото отсъствие тя никога не се чудеше дали й е верен или не - знаеше, че е. Знаеше го, въпреки че беше млада, за да знае причината - че безразборното желание и непретенциозното му задоволяване са възможни само при онези, които мислят и секса, и себе си за лоши.

8. ... безсмисленото, грешното, чудовищно несправедливото не може да работи, не може да успее, не може да направи нищо, освен да се самоунищожи.

9. Целта на философията не е да помогне на хората да открият смисъла на живота, а да им докаже, че няма такъв.

10. Не. Не харесвам хората, които говорят или мислят с цел да спечелят нечие доверие. Ако действията ти са чисти, нямаш нужда от откраднатото доверие на другите, а само от рационалното им възприятие. Човек, който си проси такъв празен морален чек, има нечестни намерения, независимо дали го признава пред себе си, или не.

11. Каква е съдбата на човека? Не е ли била винаги да се надява, но никога да не постига? Мъдрецът е единственият, който не се опитва да се надява.

12. - Няма полза, госпожа!
- За какво?
- За всичко, което струва и пукната пара. Всичко е само прах, госпожа, прах и кръв. Не вярвай в мечтите, с които те тъпчат, и няма да те наранят.

13. Кабинетът на доктор Стелър беше малка стая, която изглеждаше като кабинет на счетоводител на неуспешна фирма. Дагни мислеше, че кабинетът излъчваше едновременно показност и елегантност: показност, защото сякаш беше направен да внушава, че собственикът му е достатъчно велик, за да си позволи такова нещо, и елегантност, защото той наистина нямаше нужда от нищо друго.

14. Хората не са отворени към истината или разума. Разумът е безсилен срещу тях. И все пак трябва да работим с тях. Ако искаме да постигнем каквото и да е, трябва да ги подведем, за да ни оставят да го постигнем. Или да ги насилим. Те не разбират нищо друго. Не можем да очакваме подкрепата им за каквото и да е стремление на интелекта, за каквато и да е цел на духа.

15. Дагни, искаш да пълзиш? Не знаеш какво значи тази дума и никога няма да го научиш. Човек не пълзи, признавайки го така открито. Не мислиш ли, че знам, че молбата ти е най-смелото нещо, което можеш да направиш?

16. Риърдън: Единствената светла среща в моя живот, единственият човек, когото съм уважавал, най-добрият бизнесмен, когото познавам, мой съюзник, мой партньор в отчаяната битка... Най-низкото от всички желания - като отговор на най-високото, което съм срещал... Мислех за това, защото е немислимо. За тази унизителна нужда, която не бива никога да те докосва, никога не съм искал никого другиго, освен теб... Никога не съм знаел какво е да искаш, докато не те видях за пръв път. [...] Да те гледам такава, каквато си, когато се изправяш пред света с чистата си, горда сила - а после да те видя в леглото си, подчинена на всяка долна прищявка, която мога да измисля, на всяко действие, което ще направя с единствената цел да наблюдавам обезчестяването ти и на което ще се подчиниш заради неизказуемо усещане...

17. За пръв път осъзна, че страхът не му е познат, защото срещу всяка беда имаше всемогъщо лекарство - възможността за действие. Не, мислеше си, не увереност в победата - кой изобщо може да е уверен в победата - а само възможността да действа, а това е всичко, от което човек има нужда.

18. Има нещо гадно в злото, което заразява наблюдателя. Има граници за това, което човек трябва да вижда.

19. Не обичам уверенията. Не искам да се преструвам, че съм в безопасност. Не съм. Сключихме споразумение, спазването на което не мога да наложа. Искам да знаеш, че напълно разбирам позицията си. Ако възнамеряваш да спазиш думата си, не говори за това, а го направи.

20. Не съм добър в такива игри. Нямам нито време, нито нерви да измислям някаква форма на изнудване, за да те вържа и да притежавам собствените си мини чрез теб. Собствеността е нещо, което не споделям с другите. И не искам да си я запазя заради милостивото ти малодушие, чрез непрекъснати усилия да те надхитря и да те заплашвам. Не правя бизнес по този начин и не работя със страхливци. Мините са твои. Ако искаш да даваш първо на мен всичката руда, която произвеждаш - ще го направиш. Ако искаш да ме прецакаш - също можеш.

21. Дагни: Знам какво искате. Искате да имате мъртва хватка върху хората си с помощта на работата, която аз им давам, както и върху мен, с помощта на хората си. Искате да предложа работа, но искате да направите невъзможно за мен да предложа работа. Сега ви давам избор. Този влак ще тръгне. Нямате избор за това. Но можете да изберете дали ще бъде каран от вашите хората, или не. Ако изберете да не им позволите, влакът пак ще тръгне, дори и да трябва сама да карам локомотива. Сетне, ако мостът рухне, така или иначе няма да е останала никаква железопътна компания. Но ако не падне, нито един член от вашия съюз няма да получи когато и да е работа по линията "Джон Голт". Ако мислите, че аз имам по-голяма нужда от вашите хора, отколкото те от мен, направете съответния избор. Ако знаете, че аз мога да карам влак, но те не могат да построят железопътна линия, съобразете избора си с това. А сега, ще забраните ли на хората си да карат този влак?

22. Репортерите: Тяхно всекидневно задължение беше да служат като публика на някоя обществена фигура, която прави изявления за общественото благо, с изречения, внимателно подбрани така, че да не изразяват никакъв смисъл. Тяхната всекидневна работа беше да нахвърлят заедно думи, в каквато комбинация им харесва, стига думите да не попадат в някаква последователност, която да казва нещо конкретно.

23. Това беше най-великото чувство в живота: не да вярваш, а да знаеш.

24. Риърдън на Дагни:
Смятах за чест за себе си, че няма никога да имам нужда от никого. Сега имам нужда от теб. Гордеех се с това, че винаги съм действал съгласно убежденията си. Предадох се на желание, което презирам. Това е желание, което е свело ума ми, съществото ми, силата ми, до съществуване единствено в жалка зависимост от теб, дори не и от онази Дагни Тагарт, на която се възхищавах, а от твоето тяло, от ръцете ти, от устните ти и от няколкото моментни конвулсии на мускулите ти. Никога не съм престъпвал думата си. Сега престъпих клетва, която бях дал завинаги. Никога не съм извършвал нещо, което трябва да се крие. Сега трябва да лъжа, да се притаявам, да се крия. Каквото и да съм искал, съм бил свободен да го казвам на висок глас и да го постигам пред погледа на целия свят. Сега единственото ми желание е онова, което ме е гнус да назова дори пред себе си. Но то е единственото. Ще те имам - ще дам всичко, което притежавам, за това - завода, метала, постижението на целия си живот. Ще те имам на цената на нещо повече от самия мен: на цената на моето самоуважение, и искам да го знаеш. Не искам преструвки, не искам увъртане, не искам мълчаливо снизхождение, без да назоваваме същността на нашите действия. Не искам преструвки за любов, ценност, вярност или уважение. Не искам и следа от почтеност да остава до нас, за да се крием зад нея. Никога не съм молил за милост. Това е низост, приемам я такава, и няма висота на доблестта, която да не предам заради нея. Сега, ако искаш да ме зашлевиш, давай. Ще ми се да го направиш.

25. Отговорът на Дагни:
Не познавах същността на онова, което чувствах в твое присъствие, нито пък причината за него. Сега го знам. Само това искам, Ханк. Искам те в леглото си - и ти ще си свободен от мен през останалата част от времето си. Няма нищо, за което да се преструваш - не мисли за мен, не чувствай, не се грижи, аз не искам ума ти, волята ти, съществото или душата ти, стига да идваш при мен за най-долното си желание. Аз съм животно, което иска единствено да изпита удоволствието, което презираш - но го искам от теб. Ти ще предадеш висотата на доблестта за него, докато аз... аз нямам какво да предавам. [...] Можеш да разполагаш с мен както решиш, не се боя да го призная, нямам какво да защитя от теб, нямам какво да скрия. Мислиш, че това е заплаха към твоите постижения, но не и към моите. Наричаш го поквара? Аз съм много по-покварена от теб: ти го смяташ за вина, аз - за гордост. По-горда съм от това, отколкото от всичко друго, което съм направила, по-горда, отколкото от строежа на линията. Ако трябва да назова най-важното си постижение, ще кажа: спах с Ханк Риърдън. Заслужих си го.